Изложба "Отражения от бъдещето" - участници

Лъчезар Бояджиев

„Спешни мерки (1): летище за Касел”, 2009
(Проект в развитие от м. Май 2007 г.)

Представете си какво е замърсяването на околната среда, причинено за една година от целокупния art world при пътувания с влак, самолет, кола „до” и „от” всички тези художествени събития по света... Става дума за куратори, художници, критици, зрители... Ежегодната квота на art world-а за т. нар. „отпечатък от въглероден двуокис (CO2 footprint)” би трябвало да е огромна. Веднъж отидох online и се опитах да измеря своя собствен CO2 footprint като изчислих всички мои километри, пропътувани със самолет от 1991 г. насам, както и обобщената-усреднена цифра на цялостния ми „принос” в замърсяването с въглероден двуокис, причинено от това, че съм професионален художник... Какво обаче би се получило, ако изчислиме CO2 footprint на една Документа, на Биеналето във Венеция или на това в Сидни...?
Така например, до Касел може да се стигне само с влак от Франкфурт или Берлин... Това значи, че към замърсяването, причинено от пътуване със самолет, се добавя и замърсяване, причинено от пътуване с влак. Какво би станало, ако при пътуванията до Касел се елминира поне влака...? Това би било голяма стъпка напред. Тъкмо затова Касел, градът на Документа, има нужда от летище!!!

„Спешни мерки (2): метро за Венеция”, 2009 (Проект в развитие от м. Май 2007 г.)

Когато съм във Венеция за La Biennale di Venzia винаги се чувствам малко виновен, и малко раздразнен... – виновен, защото като художествен турист аз допринасям за основния проблем на града, който потъва в морето; раздразнен, защото все трябва да „марширувам” по тесните улици сред гигантски тълпи от „колеги” туристи (художествени или други), с които съвместно употребяваме града, като изборът е или това, или да се натовариш на вапорето при същите обстоятелства...
Помислих си, че за да спасим град Венеция както от потъване, така и от тълпите, ще бъде чудесно, ако се построи едно специално метро за този град... Тунелите на метрото, ако се положат върху солидното дъно на лагуната, биха поддържали островите; а ако планът със спирките на метрото е организиран като спирала, която тръгва от Местре и свършва на летището, ще може да реши въпроса както с тълпите, така и с подпирането на островите...